Остават броени дни до Великден и сякаш десетилетия до края на ремонта у дома. Всеки ден майсторите ми сервират нови проблеми, та чак ходенето на работа се превърна в развлечение за мен. Там поне има забавни колеги, чувствам се умна и продуктивна и въпреки целия хаос в офиса пак е по-подредено от вкъщи, където е прахоляк, тухли, кабели и стълби.
Колко по-забавна бях преди, а? Не знам дали от тревогата по очакването на бебе, стреса покрай ремонта или като цяло факта, че вече повече от шест месеца не съм изпила и една биричка и не съм водила разговор, който поне в някои части не е безсмислено-забавен, но ми се струва сякаш заедно с бременността си отива част от мен. Има някаква тъга, която се натрупва в мен, спомняйки си колко безгрижно и спонтанно можеше да бъде всичко преди.
Определено ще държа отговорни всички, които ми рекламираха това преживяване като "най-магическото, прекрасно и специално", защото за момента не го чувствам такова. Знаете, че гледам да съм честна и открита с вас, нищо, че вие може и да не сте с мен. Това е моя блог и все си мисля, че има шанс думите ми да останат тук много след мен, затова ми се иска да са истина и по този начин не само моите деца, но може би и внуци да ме опознаят по-добре...а, баба им не може да си криви душата :)
Не съм перфектна, не съм и от жените, които са мечтали да станат майки от малки, та дори не помня да съм си играла на "майки с деца". Определено обичах да изгаря повече на "Спешно отделение" и да си отбелязвам кога сатурацията пада. Играта на ресторант също беше забавна - правих най-вкусните банички от тоалетна хартия!
Обичам децата като нещо чисто, истинско и невинно, което трябва да бъде пазено и обичано, но не съм си мислила, че ще създавам такова сама..в коремчето.. по цял ден. Оказва се и цяла нощ! Ми, че то не спането от сега почвало! Какво те лъжат почивай сега, че после няма. Как се почива като ти тежи на която и страна да се завъртиш, а киселините те прорязват през пет минути?? Как се пише и за храна, когато нито знаеш какво ти се яде, нито какъв вкус има, нито как ще ти се отрази. Как се пише и за храна, когато повече от месец нямаш кухня да се вдъхновиш за такава. Ами... да разберем!
Не знам за децата как ще е, но смея да твърдя, че имам силна интуиция за нещата. Надушвам глупости от километри и понякога е трудно хората да разберат, защо съм толкова недоверчива, но ако нещо не ми се връзва, обикновено има причина. Интуицията ми подсказа също от миналата година и преди това, че е хубаво да имам рецепти в чернови за моментите когато ще правя ремонти или пък може би ще съм бременна и няма да мога да готвя. Гледай ти таз работа как съм си я била измислила. Само цените на агнешкото не съм, но те като гледам хората съвсем измислени цени слагат вече. Не знам дали ще приготвите такова месо за тазгодишния Великден, но ако търсите вкусна и лесна рецепта, предлагам ви да опитате днешната.
Приготвих я миналата година естествено, а рецептата си избрах от youtube. Тогава бях на гръцка вълна, защото месец преди това бях в командировка в Атина и взе, че ми хареса. Месцето е много свежо, леко и комбинацията от подправки премахва тежкия дъх на месото, което много хора не харесват. Е, все пак, трябва да си вземете хубаво месце - няма как иначе. Нашето беше домашно, така че стана просто чудесно.
Гарнирах с любимите ми за Великден сотирани картофи, като и за тях ще напиша кратка рецепта, но предполагам няма да е нещо ново за повечето от вас. Да започваме:
Необходими продукти:
За месото:
Около 1 кг агнешко месо
4-5 стръка свеж босилек ( може и розмарин)
4 скилидки чесън
50 г зехтин
25 г сол
черен пипер, прясно настърган
1 щипка лют червен пипер
1/4 чаена лъжичка канела* ( по желание)
1 лимон ( отделно рендосана на ситно кора и сок)
1 с.л. риган, пресен, ситно нарязан
1 с.л. мед
За картофите:
1 килограм малки пресни картофи
1/2 стрък копър
3-4 скилидки чесън
сол
2-3 с.л. масло
2-3 с.л. олио
Започваме като нарязваме месото на порции. В чопър смесваме всички останали съставки, като аз слагам босилек вместо розмарин, тъй като второто ми е ми е твърде агресивно като вкус, но ако сложите малко, няма проблем.
Пускаме на чопъра всички съставки, като разбира се може да увеличите или намалите някои от тях, за да са ви на вкус.
Изсипваме после върху месото и втриваме добре маринатата в месото. Ако ви се струва малко течност за парчето месо, може да добавите и малко вода като цяло. Покриваме месото добре с фолио, като го задушваме първо на висока температура, а след това намаляваме на
150-160 градуса печейки още около 2-3 часа, докато почне да се отделя от кокала. Може да махнете фолиото към края за да се запече за цвят.
Докато месото се пече, сваряваме картофите - цели или на половинки. Аз го правя най-често в тенджера под налягане - стават много бързо.
Нарязваме на ситно пресен копър/ магданоз или микс и няколко скилидки чесън.
В голям тиган загряваме олиото и прибавяме маслото, докато почне да се усеща аромата му. Прибавяме отцедените картофки и запържваме, докато почнат да хващат златист цвят, накрая прибавяме и нарязаните подправки.
Внимавайте да не прегорите чесъна в маслото, става доста тежък вкуса, но иначе - най-вкусните свежи картофи!
Сервираме агнешкото върху легълце от горещи, пролетни картофки и
резенчета лимон и стръкче пресен босилек.
Много ще се радвам да го опитате да споделите мнение :)
Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята , Бъдете здрави и добри,
всичко друго ще се нареди!
Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. Благодаря ви, приятели!
